25 години активен масонски живот на ложа „Зора“
В края на осемдесетте години на ХХ век в страните от Източна Европа под вътрешен и външен натиск започва процес на демократизация. Процесът на преустройство, започнал от Съветския съюз слага край на Студената война и поставя началото на диалог между Изтока и Запада. Малко по-късно пада Берлинската стена, разделяща Източна и Западна Германия. Това е началото на края за комунистическите режими в Европа. Много бързо вятъра на промяната засяга и България. Това открива нови перспективи за демократичното развитие на България. В страната започва създаването на нови партии, както и на независими граждански, професионални и обществени сдружения.
Постепенно се създават и предпоставки за възстановяване на масонството в България. Това става възможно с външната помощ от страни, в които свободното зидарство вече съществува свободно и имат утвърдени традиции в това отношение. Взето е решение масонството в България да бъде възобновено от Обединените велики ложи на Германия, и по конкретно от ложа „Lessing zum flammenden Stern” от гр. Мюнхен. С тази цел е натоварен българския емигрант и масон Иван Войнов, чиято мечта е да види възродено свободното зидарство в родината си.
Иван Войнов e роден на 17 септември 1920 г. в Дупница. Той е потомствен масон. Баща му Крум Войнов е известен зъболекар и един от учредителите на създадената през 1931 г. в Дупница ложа „Св. Иван Рилски”. Семейството му живее в София, където завършва средното си образование. През годините на Втората световна война Иван Войнов учи право в Германия и защитава докторска дисертация. След комунистическия преврат в България на 9 септември 1944 г. решава да не се връща в родината си. Остава да работи в Бавария, която е част от окупационната зона на западните съюзници (САЩ, Великобритания и Франция) . Приет е за масон на 13 септември 1948 г. в ложа „Zur Brudertrueam Main”, ориент Швайнфурт от Първомайстора Теодор Фогел, който е бъдещ Велик майстор и е определян като обединител на германското масонство.
Две години по-късно Иван Войнов участва в създаването на студентската ложа „Morgenlandfahrer” във Вюрцбург, а през 1951 г. е избран за неин първомайстор. През 1956 г. се премества на работа в Мюнхен и става член на ложа „Lessing zum flammenden Stern”, в която е избиран последователно за оратор, заместник майстор и първомайстор. Ползва се с голямо уважение и авторитет сред братята. Шест години изпълнява длъжността Велик оратор на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на Германия. От 1976 до 1982 г. е Областен майстор на Бавария. Достига до 33 степен на Шотландския ритуал на Германия. От 1981 до 1989 г. работи в редакцията на радио „Свободна Европа” в Мюнхен. С началото на демократичните промени в България възкръсва надеждата на Иван Войнов за възраждане на свободното зидарство в родината му. Споделя мечтата си с братята от Великата ложа на старите свободни и приети зидари (АФАМ) на Германия и получава тяхната подкрепа. Великият майстор Клаус Хорнефер лично дава съгласието си и му възлага задачата да работи за възстановяване на масонството в България. Като начало Иван Войнов издирва достойни българи, които да бъдат посветени за масони в мюнхенската ложа „Лесинг”, в която членува. Обръща се за съдействие към бившия си колега от радио „Свободна Европа” Павел Главусанов, който се е завърнал вече в България, а също така и към съученика си Г. А. и племенника си А. А. И в тримата среща съмишленици, готови да му помогнат. В средата на 1991 г. след половин век емиграция, Иван Войнов стъпва на родна земя. Среща се с тези, с които е вече разговаряно и които са дали съгласието си да бъдат приобщени към масонството. На 29 май 1992 г. в ложа „Лесинг” са посветени за свободни зидари и получават чирашка степен седем българи – Павел Главусанов, Г. А., К. Г., П. С., А. В., К. К. и Н. Р.. Веднага на следващия ден, 30 май със специалното разрешение на Великия майстор на Обединените велики ложа на Германия, Герхард Грьосман, трима от новоприетите българи (К. Г., К. К. и А. В.) са повдигнати в калфи, а четирима, (Павел Главусанов, П. С., Н. Р. и Г. А. получават майсторска степен. През месец септември същата година за масонски чираци в ложа „Лесинг” са приети проф. Л. С. и журналиста Б. С..
Месец по-късно германски братя от ложа „Лесинг”, начело с нейния майстор Йохен Мертенс, посещават България. На 24 октомври 1992 г. те осветяват пригодения за храм апартамент в софийския жилищен квартал Младост 1, където провеждат ритуал по прием на търсещия Б. Д., а след това и ритуал в Трета степен по повишаването в майстори на К. Г., А. В. и К. К. Така е достигната необходимата бройка от седем майстори и трима чираци за създаването на самостоятелна ложа. Решено е в знак на приемственост тя да носи името „Зора”. Ложата започва работа под ръководството на майстора на стол (според ритуала А.Ф.А.М.) Г. А. като редовен съюзен член на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на Германия.
Ложа „Зора” работи активно и съставът ù бързо нараства. През следващата година в нея са приети А. А., Григорий Вазов, Т. Д., Н. Л., Д. В., Ч. Б. и др. В началото на 1994 г. в ложа „Зора” членуват около четиридесет души, от които двадесет и пет са майстори. Това позволява създаването на нови български ложи към Великата ложа на старите свободни и приети зидари на Германия. На 4 април 1994 г. ложа „Зора” дава живот на две нови ложи – ложа „Светлина” с Майстор на стол П. С. и ложа „Сердика” с майстор на стол Павел Главусанов. На 23 юни 1994 г. в България пристига масонска делегация от двадесет души, начело с Великия майстор на Великата ложа на старите свободни и признати зидари на Германия Клаус Хорнефер. В състава и са Областният майстор на Бавария и Саксония Вили Драх и майстора на ложа „Лесинг” Йохан Мертенс. Основната цел на посещението е официалното внасяне на светлина в ложите „Светлина” и „Сердика”, но е решено ритуалът да бъде тържествено повторен на 24 юни и за ложа „Зора” – за по-голяма представителност. На майстора на стол Г. А. официално е връчен Патент на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на Германия под № 1001 от 24 юни 1994 г . Патентите на ложа „Светлина” и ложа „Сердика” са съответно №1002/ 24 юни 1994 и №1003/ 25 юни 1994 г. Така Обединените велики ложи на Германия демонстрират пълна подкрепа за предначертания от Иван Войнов път за развитие на българското масонство.
Последните години на ХХ век са твърде динамични във вътрешно политически и международен план за България. Страната ни е силно политизирана, а българското общество разделено. В началото на 1996 г. се реализира официална среща под ръководството на Областния майстор на Бавария и Саксония Вили Драх, на която е решено братя от Великата ложа на България ( Бел. ред. на сайта. Регулярната Велика ложа на България (ВЛБ), която е инсталирана на 5 декември 1992 г.) под ръководството на Иван Ставрев да се присъединят към т.нар. германски ложи „Зора”, „Светлина” и „Сердика”. Това става при запазване на техните масонски степени и според Устава на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на Германия, която одобрява сливането. Решението влиза в сила през лятото на 1996 г., като след присъединяването общия членски състав на трите ложи е от сто петдесет и шест души. Това налага създаването през месец август 1996 г. на две нови дъщерни ложи – „Заря”, ориент София и „Черноморски приятели”, ориент Варна.
Назрява момента за формирането на самостоятелна регулярна и призната велика ложа. ( Бел. ред. на сайта. Втора поред и паралелно съществуваща с инсталирана на 5 декември декември 1992 г. регулярна Велика ложа на България). На 10 ноември 1996 г. със съгласието на Великия майстор на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на Германия Клаус Хорнефер петте български ложи провеждат общо събрание, на което обсъждат предстоящото инсталиране на Велика ложа и избират ръководство. Изготвена е петиция с молба за внасяне на светлина, която е връчена на Великия майстор на Обединените велики ложи на Германия Райнер Шике чрез избрания за Велик майстор Иван Ставрев. В края на 1996 г. България е обхваната от тежка икономическа криза, която прераства в политическа. Страната е залята от масови протести и сблъсъци. На 28 декември 1997 г. правителството на Жан Виденов подава оставка. В тези трудни условия се подготвя организацията по обособяване на бъдещата велика ложа в България ( Бел. ред. на сайта. Става дума за бъдещата Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България – ВЛССПЗБ). На 26 април 1997 г. на свое заседание, проведено в Хамбург Сенатът на Обединените велики ложи на Германия взема решение петте работещи под нейна юрисдикция български ложи да бъдат обединени във Велика ложа на старите свободни и приети зидари на България, като внасянето на светлина стане в края на същата година. След разговори с българската страна е решено събитието да се състои през месец септември в София. На 20 септември 1997 г. в масонския храм в квартал Горна баня се провежда тържествен ритуал с участието на ложите „Зора”, „Светлина”, „Сердика”, „Заря” и „Черноморски приятели”. Внасянето на светлина на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България се ръководи от Великия Майстор на Великата ложа АФАМ на Германия Клаус Хорнефер. Присъства голяма делегация от Обединените велики ложи на Германия, начело с Великия майстор Райнер Шике, както и делегации от Австрия, Италия и Гърция.
От този ден нататък българското масонство е самостоятелно ( Бел. ред. на сайта. Има се предвид ВЛССПЗБ), а Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България през следващите три години получава официално признание от над тридесет велики ложи по света. Ръководството ú е в следния състав: Велик майстор – Иван Ставрев, Велик секретар – А. В., Първи велик надзирател – Б. Д., Втори велик надзирател – П. С., Велик церемониалмайстор – А. А., Велик оратор – Ю. С., Велик ковчежник – Григорий Вазов и Велик стражник – Е. Т. Ложа „Зора” е с патентен №1 и с майстор на стол К. Г.. Следващите три години са особено важни за укрепването на младото българско масонство. Ентусиазмът е голям. Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България е добре приета навсякъде по света. Нейни официални делегации вземат участие в много международни масонски прояви. За кратко време са приети много нови членове, като до ноември месец 2000 г. са създадени ложи в градовете Шумен, Русе, Добрич и Плевен. Създадени са две нови в София и една във Варна. Общият брой на ложите нараства до дванадесет с членска маса от триста и петдесет души.
На 25 ноември 2000 г в хотел „Родина” в София се провежда паметен ритуал по побратимяване на ложа „Зора” с ложа „Лесинг” от Мюнхен, Германия. Това е знак на уважение и признателност към ложата-майка с основен принос за възраждането на масонството в България. На тържествения ритуал присъстват делегации от над двадесет велики ложи от Европа, някои от които се ръководят от великите си майстори.
В следващите години ложа „Зора” води активен масонски живот под вещото и мъдро ръководство на своите майстори – И. Н., К. И., Б. П., К. Г., Д. Т. и И. П. Ложата дава живот на следните дъщерни ложи: „Дъгата на Пловдив”; „Св. Климент Охридски”, Ориент Бургас; „Братство” и „Иван Войнов” от София.
Ложата изгражда трайни контакти и се побратимява с ложи от други европейски страни: с Ложа „Steaua Romaniei” №113 Bucharest, Romania; с ложа „Pensiero e Azione”№ 681 Milano, Italy и с ложа „ Les Cinq Epis” №1591 Toulouse, France. ◊
У брат М.К., Майстор на ложа „Зора“, ориент София
Бюлетин на ОВЛБ, октомври 2017 г.