За ОВЛБ

Възобновеното българско масонство след 1992 г.

Настъпилите промени в обществено-политическата сфера след 1989 г. станаха основа за възобновяване на редица институции и структури от по-стари времена, в т.ч. и масонството.

И така възобновеното българско масонство, след приспиването и последващото закриване на Великата ложа на България (1917 г.) в далечната 1940 г., се формира по две независими, условно казано (1), една от друга линии:

А. По линия на Великата ложа на Югославия (ВЛЮ);

Б. По линия на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари (ВЛССПЗ) на Германия, съответно Обединените велики ложи (ОВЛ) на Германия.

„25 години Обединена велика ложа на България“, автор МУ брат Михаил Димитров, Стар велик оратор на ОВЛБ. Второ преработено и допълнено издание. „Акация 2016“, 2018 г.

По същото време – началото на 90-те години – в България „навлизат“ и други масонски формирования, като комасонските структури „Хуманитат“, „Правата на човека“ и Великия ориент на Франция (²). Българи биват посвещавани в гръцки ложи.

Ще започна с линията Велика ложа на Югославия (ВЛЮ) – и така… през не толкова „далечната“ 1990 г., по инициатива на ВЛЮ, подбрани български граждани биват поканени да се присъединят към ложи от състава на Великата ложа на Югославия. Скоро след това (1991 г.) започва приемането им в ложа „Побратим“, ориент Белград. В рамките на същата година биват приети за масони общо 35 българи, от които до края на годината 25 са повдигнати в майсторска степен. Първият сред тях е Георги Крумов, който бързо придобива майсторска степен.

Това е позволило през януари 1992 г. в ориент България да бъдат инсталирани три ложи работещи под юрисдикцията на ВЛЮ, съответно: „ Сговор“, „Светлина“ и „Заря“. Те продължават да привличат и приемат нови членове. Започват подготовката и провеждат необходимите процедури по инсталиране на бъдещата Велика ложа на България (нова). Правя уточнението „нова“, за да не се бърка с едноименната Велика ложа на България, инсталирана през 1917 г.

През септември 1992 г. група югославски масони начело с Великия майстор НУ брат Зоран Ненезич посещава Великата ложа на Калифорния по случай нейната 148-годишнина. В делегацията е включен и брат Георги Крумов. В хода на това посещение Великата ложа на Калифорния е била информирана за желанието за инсталиране на Велика ложа в България. Било е предложено Светлината да бъде внесена от Великата ложа на Калифорния. Предложението е направено, въпреки че вече е било известно първоначалното намерение на ВЛЮ да внесе Светлината. Воден от етични съображения, великият майстор на Калифорния отклонява поканата, като същевременно препоръчва Светлината да бъде внесена именно от Великата ложа на Югославия.

Хронологията на събитията, предшестващи инсталирането на Великата ложа на България (нова);

– На 22.10. 1992 г. трите ложи: „Сговор“, „Светлина“ и „Заря“, основани на 22 януари 1992 г., всяка поотделно, се обръщат към Великия майстор на ВЛЮ с искане ВЛЮ да инсталира ВЛБ (нова!);

– На 28.10.1992 г. трите ложи провеждат отделни сбирки, на които избират „делегати“ за Общото събрание и избор на Организационния комитет по инсталирането на ВЛБ (нова);

– На 10.11.1992 г. се провежда заседание на Организационния комитет, който номинира кандидат Великия майстор и членове на Великия съвет, както и определя дата за внасяне на светлина – 05.12.1992 г.

На 5 декември 1992 г., по силата на изричното желание, декларирано от тези три ложи, Великата ложа на Югославия инсталира Велика ложа на България (нова) (4) с Велик майстор НУ брат Георги Крумов. Започва процес на съграждането на новото българско масонство (5), който се характеризира с първоначалното укрепване на структурите на ВЛБ (нова) и постепенно нарастване на броя на приеманите нови членове в състава на трите вече инсталирани регулярни български ложи. Инсталират се нови ложи от състава на ВЛБ (нова).

По същото време се активира и т.н. „втора линия“ на възобновяване на масонството в България – линията на ВЛССПЗ на Германия, съответно ОВЛ на Германия.

Ето и хронологията на тази „втора линия“:

29 май 1992 г. – седем български граждани пребиваващи в гр. Мюнхен, Германия, са посветени в масонството в храма на ложа „Лесинг към пламтящата звезда“, която е дъщерна на ВЛССПЗ на Германия с Велик майстор НУ брат Клаус Хорнефер. Идеята за приемането на български граждани е на дългогодишния масон с най-високи постове в немското братство, българинът – МУ брат Иван Войнов (6). Тези действия се предприемат паралелно и независимо от действията, предприемани по същото време по линия на Великата ложа на Югославия.На следващият ден 30 май 1992 г. със специалната санкция на Великия майстор на ОВЛ на Германия, НУ брат Райнер Шике, новоприетите български братя са повдигнати в по-горна степен с цел завръщането им в България и поставяне началото на регулярна и пълноправна ложа в ориент България от състава на ВЛССПЗ на Германия.24 октомври 1992 г. Група немски братя от ложа „Лесинг към пламтящата звезда“, посещава България и извършва прием на нови членове и повдигането на останалите от седемте братя, приети в Мюнхен, в майсторска степен. Създава се т.нар. депутационна ложа „Зора“ в ориент София, която започва редовна работа по привличане на нови членове. Това продължава до лятото на 1994 г.24–25 юни 1994 г. В България пристига делегация на ложа „Лесинг към пламтящата звезда“, водена лично от Великият майстор на ВЛССПЗ на Германия, НУ брат Клаус Хорнефер, с цел инсталирането на регулярни български ложи, работещи под юрисдикцията на ВЛССПЗ на Германия. След изготвяне на необходимите документи и извършването на регулярните ритуални действия е внесена Светлината в: – Ложа „Зора“, ориент София, пат. №1001/24.06.1994 г.

– Ложа „Светлина“, ориент София, пат. №1002/24.06.1994 г.

– Ложа „Сердика“, ориент София, пат. №1003/25.06.1994 г.

И трите ложи заработват по устава на ложа „Лесинг към пламтящата звезда“. Дадените им патентни номера са от състава на ВЛССПЗ на Германия. Общият брой на членуващите към този момент в тези три ложи братя е 44.

3 август 1996 г. Делегация на ВЛССПЗ на Германия посещава отново България и внася Светлина в още две свои дъщерни ложи: – Ложа „Заря“, ориент София, пат. №1012/03.08.1996 г.

– Ложа „Черноморски приятели“, ориент Варна, пат. №1013/04.08.1996 г.

През периода август 1996 г. – март 1997 г. делегации на ложа „Лесинг към пламтящата звезда“ и ВЛССПЗ на Германия посещават ориент България и провеждат разговори относно желанието на българските братя за инсталирането на нова велика ложа, различна от вече инсталираната ВЛБ (нова!).10 ноември 1996 г. Петте български ложи, работещи в състава на ВЛССПЗ на Германия, след санкция от страна на Великият майстор НУ брат Клаус Хорнефер, провеждат Общо събрание, на което избират за Велик майстор брат Иван Ставрев и състав на Съвета на великите сановници на предстоящата за инсталиране Велика ложа на Старите свободни и приети зидари (ВЛССПЗ) на България.24 април 1997 г. Избраният за Велик майстор, НУ брат Иван Ставрев отправя към Сената на ОВЛ на Германия искане за инсталиране на независима, пълноправна и съвършена Велика ложа.26 април 1997 г. На заседание на Сената на ОВЛ на Германия в гр. Хамбург, по молба на българските братя-масони, е взето решение за включване в плана й за работа инсталирането на независима Велика ложа в ориент България – „Велика ложа на Старите свободни и приети зидари на България“ (ВЛССПЗ на България). За това намерение са уведомени всички велики ложи, с които ОВЛ на Германия има установени официални братски взаимоотношения.27 април 1997 г. Великият майстор на ОВЛ на Германия НУ брат Райнер Шике уведомява писмено избрания за Велик майстор НУ брат Иван Ставрев за взетото от Сената на ОВЛ на Германия решение за инсталиране на „Велика ложа на Старите свободни и приети зидари на България “ (ВЛССПЗ на България).20 септември 1997 г. Провежда се ритуал за инсталирането на ВЛССПЗ на България (7). Ритуалът се води от Великият майстор на ОВЛ на Германия, НУ брат Райнер Шике, и Великият майстор на ВЛССПЗ на Германия, НУ брат Клаус Хорнефер. За Велик майстор на ВЛССПЗ на България е въведен НУ брат Иван Ставрев. Присъстват представителни делегации на великите ложи на Германия, Австрия, Италия и Гърция. Петте български ложи, работещи до този момент под юрисдикцията на ВЛССПЗ на Германия, връщат патентите за членство в немското масонство и стават съучредителки на ВЛССПЗ на България.Скоро след това, с Решение на Софийски градски съд от 21 април 1998 г., съгласно законите на Република България, ВЛССПЗ на България е регистрирана като законно функциониращо в страната сдружение с идеална цел. Съдебни регистрации получават и ложите-учредителки на ВЛССПЗ на България.След започване на своята самостоятелна работа, в периода 1997 г.–2000 г., ВЛССПЗ на България инсталира още 7 дъщерни ложи: – Ложа „Мадара“, пат. №006/06.12.1997 г., ориент Шумен,

– Ложа „Дунавска звезда“, пат. №007/06.06.1998 г., ориент Русе,

– Ложа „Морска звезда“, пат. №008/ 15.05.1999 г., ориент Варна,

– Ложа „Звездата на София“, пат. №009/23.01.2000 г., ориент София,

– Ложа „ТаНакРа“, пат. №010/30.09.2000 г., ориент Добрич,

– Ложа „Проф. Асен Златаров“, пат. №011/04.11.2000 г., ориент София,

– Ложа „Мизия“, пат. №012/11.11.2000 г., ориент Плевен.

С това общият брой на ложите, членуващи в ВЛССПЗ на България към момента, става 12 (8).

През целия този период (1997–2000) ВЛССПЗ на България установява официални контакти и получава признание от повече от 35 Велики ложи, в т.ч. ОВЛ на Германия, ВЛ на Холандия, Турция, Русия, Гърция, Регулярната ВЛ на Югославия (9), Румъния, Канада, Австралия, както и редица велики ложи от САЩ! Официални делегации и представители на ВЛССПЗ на България вземат участие в множество прояви на Световното братство. Осъществени са редица „побратимявания“ между ложи от състава на ВЛССПЗ на България и ложи от други ориенти.

Въпреки и независимо от действията, предприемани и осъществявани по т.нар. втора линия, инсталираната на 5 декември 1992 г. ВЛБ (нова) продължава да съществува и да развива регулярна дейност по разрастване на членската си маса и утвърждаването си в международен план. ВЛБ (нова) получава признания от великите ложи на щата Канзас и щата Илинойс, както и особено ценното признание от страна на Великата ложа „Алпина“ на Швейцария (10), официално дадено на 7 юни 1999 г. Нараства и броят на съюзните ложи – към края на 2000 г. те наброяват 7 и в тях членуват 200 братя.

През 1997 г. на общи събрания на ВЛБ са избрани двама Велики майстори – първо НУ брат Стоян Райчевски, а към края на същата година – НУ брат Янко Бонев, който остава на поста си до обединението през 2001 г. (виж по-долу).

Следващите 1 – 2 години след 1997 – годината на инсталирането на ВЛССПЗ на България, са отдадени на укрепването на структурите и на двете паралелно съществуващи регулярни велики ложи в ориент България, както и на усилия за тяхната легитимация в масонския свят.

Така през лятото на 2000-та година група масони от ВЛБ (нова) водена от Великия майстор – НУ брат Янко Бонев участва в Годишната конференция на Великата ложа „Алпина“, в хода на която са проведени разговори с Великия майстор на ОВЛ на Германия НУ брат Алфред Коска, Великия секретар на ОВЛ на Англия ВУ брат Джеймс Даниел и други. Обсъдени са били въпроси относно положението в ориент България, както и даването на признание на ВЛБ (нова) от страна на Обединената велика ложа на Англия. Великият секретар на Обединената велика ложа на Англия, препоръчва ВЛБ (нова) да подготви своя „Апликационна форма“ за получаване на признание. Същевременно се подчертава, че Обединената велика ложа на Англия би предпочела масонството в България първо да се „консолидира“ по пътя на обединението и тогава Обединената велика ложа на Англия да вземе решение за признаването му. Разговорът с НУ брат Янко Бонев с НУ брат Алфред Коска има много важен опознавателен характер и безусловно допринесе за конструктивната позиция, която по-късно същият възприeма по отношение решението на кардиналния за българското масонство въпрос – обединението на двете паралелно съществуващи до това време регулярни велики ложи – ВЛБ (нова) и ВЛССПЗ на България (виж по-долу!)!

На 20 септември 2000 г. изтича 3-годишния мандат на Великият майстор и Съвета на Великите сановници на ВЛССПЗ на България. Започва подготовка за Общо отчетно-изборно събрание, което се провежда на 24 ноември 2000 г. Поканени са като гости всички велики ложи, с които ВЛССПЗ на България е в братски отношения. За Велик майстор е избран НУ брат Борислав Сарандев. На следващия ден, в хода на тържествената част от Общото събрание вече Старият велик майстор НУ брат Иван Ставрев обявява официално резултатът от избора в присъствието на всички участвали в Събранието братя и представители на чуждите велики ложи.

Още неприключило, в редиците на част от участвалите в Общото събрание възниква напрежение. Това напрежение продължава и след това – група братя во главе с неполучилия мнозинство от гласовете вече Стар велик майстор НУ брат Иван Ставрев оспорва легитимността на избора и упражненото право на глас на участвалите в избора майстори на ложи.

В края на декември 2000 г. Великият майстор на ОВЛ на Германия, НУ брат Алфред Коска, изпраща до ВЛССПЗ на България писмо, с което я уведомява, че ОВЛ на Германия признават за единствено легитимен изборът за Велик майстор на НУ брат Борислав Сарандев, както и че препотвърждават признанието си за Великата ложа, на която той е Велик майстор (11)!

На 24 декември 2000 г. НУ брат Борислав Сарандев официално встъпва в длъжност като велик майстор (12), като и принуден да издаде разпореждане за „приспиването“ на „недоволните“ – 5 ложи и братя, сред които и непреизбраният Стар велик майстор, брат Иван Ставрев (13).

Няколко месеца по-късно – на 8 май 2001 г., Висшият братски съд на ВЛССПЗ на България (регулярната и призната!) окончателно изключва 5-те ложи и 17 братя поименно от редиците на ВЛССПЗ на България (14).

Междувременно Иван Ставрев и групиралите се около него недоволни и неудовлетворени са все още само приспани ложи и братя от състава на ВЛССПЗ на България свикват Извънредно общо събрание на 22 март 2001 г., на което се самоинсталират като Велика ложа, приемайки името: Велика ложа на Старите свободни и приети зидари в (!) България (15). С това се официализира „разцеплението“ в редиците на ВЛССПЗ на България, завършило с появата на една нерегулярна структура по силата на „нерегулярността на произхода си“ (16)!

Един от най-градивните моменти в най-новата история на българското масонство е обединението на ВЛБ (нова) с ВЛССПЗ на България, състояло се на 23 април 2001 г. На този ден са подписани Декларация и Споразумителен протокол за обединението на ВЛБ (нова!) и ВЛССПЗ на България от двамата „легитимни“ и „правоспособни“ велики майстори на ВЛБ (нова) – НУ брат Янко Бонев, и на ВЛССПЗ на България – НУ брат Борислав Сарандев. За известно време се запазва името ВЛССПЗ на България.

Подготовката и самият акт на обединението стават под патронажа и с най-активното съдействие, съучастие и подкрепа от страна на тогавашните велики майстори на ОВЛ на Германия – НУ брат Алфред Коска, и на Великата ложа „Алпина“ на Швейцария – НУ брат Жан-Жак Суние. В резултат на този акт в ориент България се въздига една единствена „регулярна и призната“ велика ложа – Великата ложа на Старите свободни и приети зидари на България (ВЛССПЗ на България) с Велик майстор НУ брат Борислав Сарандев и Заместник велик майстор НУ брат Янко Бонев. (17)

На 12 май 2001 г. се провежда извънредно Общо събрание на ВЛССПЗ на България (обединената!), на което са потвърдени решенията, приети с Декларацията и Споразумителния протокол от 23 април 2001 г. Утвърдени са Великият майстор и новият Съвет на Великите сановници на ВЛССПЗ на България, включващ на паритетен принцип представители на двете обединили се велики ложи. Този акт поставя и началото на процес на консолидация на регулярното масонство в ориент България и на една възходяща линия на развитие, укрепване и осмислено разрастване!

На 30 ноември 2002 г. ВЛССПЗ на България (регулярната и призната) провежда свое редовно Отчетно-изборно събрание. На него е отчетен периодът между двете Общи събрания след обединението и е преизбран единодушно за нов 2-годишен мандат старият Велик майстор, НУ брат Борислав Сарандев. Избран е и нов Съвет на великите сановници (СВС). Събранието е „забележително“ с присъствието на голям брой представители на чужди велики ложи, в т.ч. Великият майстор и Заместник великият майстор на ОВЛ на Германия – НУ брат Алфред Коска и ВУ брат Вили Драх, Великият майстор и Великият секретар на Великата ложа „Алпина“ на Швейцария – НУ брат Алберто Менаше и ВУ брат Микеле Фриджерио, Великият майстор на Великата ложа на Латвия – НУ брат Витаутас Плецкайтис, Великият майстор на Великата ложа на Хърватия – НУ брат Радован Хорват, Старият Велик майстор на Великата Ложа на Турция – НУ брат Тунч Тимуркан, придружаван от 21 Велики сановници и майстори на различни ложи от състава на Великата ложа на Турция, Заместник-Великият майстор на Великия ориент на Италия – ВУ брат Масимо Бианки и трима братя, МУ брат Хория Нестореску-Балцести – Велик оратор на Великата ложа на Румъния и трима братя, МУ брат Роман Городницки и МУ брат Сергей Карпачев – Велики офицери на Великата ложа на Русия, МУ брат Джон Скот – Велик офицер на Националната велика ложа на Франция и др.

Събранието единодушно потвърждава непоколебимата решителност на ВЛССПЗ на България да не допуска компромиси с истинските принципи на регулярното и признато масонство! Присъствието на повече от 50 чуждестранни гости по недвусмислен начин потвърждава нарасналия авторитет на ВЛССПЗ на България и подкрепата на световното регулярното и признато масонство за нейната политика.

Следващата година е забележителна с едно събитие, което поставя началото на по-нататъшната „консолидация“ на българското масонство – започва процес на „вливане обратно“ или както е прието да се именува „регуляризация“ (18) на членове и цели ложи от състава на нерегулярната ВЛССПЗ в България в редиците на регулярната ВЛ –ВЛССПЗ на България. Така на 14 юни 2003 г., отчитайки и придържайки се към правилата и разпоредбите на регулярното масонство, е проведен ритуал за „регуляризация“ на значителен брой братя и цели ложи, които на някакъв етап са били отстранени от лоното на регулярното масонство в ориент България, както и такива, които са бивали посвещавани (братя) и/или инсталирани (ложи) в една нерегулярна структура поради недостатъчна информираност или незнание.

Това събитие се проведе в присъствието на братя от редица братски велики ложи, в т.ч. Великият майстор на Обединените велики ложи на Германия – НУ брат Алфред Коска, Великият майстор на Великата ложа A.F.&A.M. на Германия – НУ брат Вили Драх, Великият майстор на Великата ложа на Британските масони в Германия – НУ брат Майкъл Купър, Великият канцлер на Великата ложа „Алпина“ на Швейцария – МУ брат Жан Пиер Дусе, Вторият Велик надзирател на Великата ложа на Турция – МУ брат Халюк Санвер, Заместник великият майстор на Великата ложа на Румъния – НУ брат Йон Саванчеа, Великият Офицер на Американо-Канадската Велика ложа в състава на ОВЛГ – МУ брат Майкъл Кунце-Концевич и др.

В хода на споменатия ритуал са регуляризирани 132 кандидати, търсещи регулярност, от 226 подали официални молби за „регуляризация“ в редиците на ВЛССПЗ на България с Велик майстор НУ брат Борислав Сарандев. Останалите 94 са регуляризирани на малко по-късен етап. В хода на споменатия ритуал са регуляризирани и зачислени в състава на ВЛССПЗ на България 5 ложи от състава на ВЛССПЗ в България, в т.ч.: „Македонска Зора“ – ориент Благоевград, „Пълдин“ – ориент Пловдив, както и „Светлината на Траките“, „Средец“ и „Акад. Михаил Арнаудов“ – всичките от ориент София.

С това се постави началото на един процес на „вливане“ обратно в редиците на ВЛССПЗ на България на братя и ложи от нерегулярната ВЛССПЗ в България, който продължи до състоялото се „единение“ на двете велики ложи на 20.06.2015г. (виж по-долу!)

Успоредно с регуляризацията на братя от ВЛССПЗ в България, вървеше и процес на регуляризация на братя и от други нерегулярни формации и комасонски структури, работещи в ориент България.

На 26 ноември 2004 г. се провежда поредното редовно Отчетно изборно общо събрание на ВЛССПЗ на България. В доклада си НУ брат Борислав Сарандев изрично подчертава няколко важни за регулярното българско масонство момента: обединението на двете Велики ложи – ВЛБ (нова!) и ВЛССПЗ на България; консолидацията му, включително по пътя на „регуляризация“ на лица и структури от „нерегулярното“ пространство в редиците на ВЛССПЗ на България; приемането на Стратегия за бъдещото развитие на регулярното Свободно зидарство в България (общество от елитарен тип с философско-интелектуална насоченост) и не на последно място обстоятелството, че за първи път след 1989 г. в ориент България има една регулярна Велика ложа и това е ВЛССПЗ на България.

Като особено важно събитие в най-новата история на българското масонство беше изтъкнато признанието, което Обединената велика ложа на Англия дава на ВЛССПЗ на България на 10 март, 2004 г.! Това признание много скоро след това е последвано и от признанията на Великата ложа на Шотландия и Великата ложа на Ирландия, което обстоятелство окончателно легитимира ВЛССПЗ на България пред масонския свят. ВЛССПЗ на България е включена в т.н. „Старшински списък“ (Seniority list) на Обединената велика ложа на Англия с дата на инсталиране – датата на инсталиране на ВЛБ (нова), което също е безспорно доказателство за нейната легитимност!

Общото Отчетно изборно събрание е почетено от повече от 60 братя от братски велики ложи, в т.ч. великите майстори на: ОВЛ на Германия и нейните съставни – ВЛССПЗ на Германия, ВЛ на Братските свободни зидари на Германия, Американо-Канадската велика Ложа, Великата ложа на Турция (и 17 братя!), Великият ориент на Италия, Великата ложа на Русия, Великата ложа на Румъния, Великата ложа на Вашингтон, О.К. Колумбия (НУ брат Роберт Хаят), Великата ложа „Алпина“ на Швйцария, Великата ложа на Австрия, Великата ложа на Испания, Великият изток на Холандия, Великата ложа на държавата Израел, Великата ложа на Молдова, Великата регулярна ложа на Югославия, както и Велики сановници от Великата национална ложа на Франция, Великата ложа на Гвинея Бисау, Великата ложа на Македония, Великата ложа на Чехия, Великата ложа на Хърватия и Обединената велика ложа на Англия – ВУ брат Джон Хамил – Директор по комуникациите на същата! Присъства като почетен гост и Старият Велик Майстор на ОВЛ на Германия, НУ брат Алфред Коска – носител на най-високото признание на ВЛССПЗ на България – Почетният й знак, златен!

Тук си струва да се цитира и част от Отчетния доклад на НУ брат Борислав Сарандев, който съдържа важни послания, които продължават да бъдат в основата на провежданата от Великата ложа политика, а именно:

„Ние не сме масова организация и добре осъзнаваме, че Занаятът няма край във времето и че ние сме една скромна брънка от безкрая. Ето защо, в изграждането на нашия регулярен ориент, ние сме избрали постепенния, задълбочен подход.

В регулярния масонски свят са известни множество пристроечни ордени и обреди (appendend bodies)/странични степени (side degrees). Към всички тях ние се отнасяме с уважение и почит. Нашето твърдо решение е, че всички братя-майстори, които имат интерес, трябва да могат да се запознаят и работят в съответните ордени и обреди в ориенти с богата традиция, така че един ден да пренесат есенцията на съответното познание в нашия собствен ориент, както и уважението и братска любов на нашите братя от по-старите ориенти.

Тази наша принципна позиция гарантира задълбоченост в Занаята в цялото му многообразие и избягване на риска от профанизиране на който и да е негов елемент в рамките на ориент България.

Ние имаме и точно изградено отношение към нерегулярните и парамасонски структури в Ориента – уважение към всяка една подобна структура, като работеща за благото на нашата страна, но с ясно очертани граници на регулярност и признание съобразно световно-приетите принципи и норми. Поради нашата принадлежност към световното регулярно масонство и неговите правила, нашата Велика ложа е нямала, няма и няма да има съвместни дейности с която и да е нерегулярна формация.

Всички тези наши прозрения и постижения биха били немислими без всеотдайността на цялото братство, но и без безкористната братска помощ на световното братство, към което принадлежим.

Редом с „Ложата-майка“ на регулярния масонски свят – ОВЛ на Англия, ние вечно ще пазим в сърцата си нашата Велика ложа-майка – ОВЛ на Германия. Вечна следа в нашата памет оставят ВЛ „Алпина“ на Швейцария, ВЛ на Турция, Великият ориент на Италия, ВЛ на Австрия. Винаги ще усещаме и ще разчитаме на братската подкрепа на НВЛ на Франция, на Великият изток на Холандия, ВЛ на Израел, ВЛ на Люксембург, ВЛ на Испания, ВЛ на Португалия, Северо-американската конференция на Великите ложи, всички членове на Синайската конференция и на много други велики ложи, с които сме в братски отношения“.

В хода на Събранието е провъзгласена смяната на името на Великата ложа – от ВЛССПЗ на България тя е преименувана на Обединена велика ложа на България (ОВЛБ) (19), като НУ брат Борислав Сарандев става нейният първи Велик майстор! В хода на състоялия се избор за Велик майстор е избран НУ брат Петьо Пенков. Към момента на провеждане на Общото събрание в състава на ВЛССПЗ на България се числяха 27 ложи с обща членска маса от 902 братя.

По време на първия и втори мандат на НУ брат Петьо Пенков продължи процеса на консолидация на ОВЛБ, в т.ч. и на „регуляризация“ на братя и структури от нерегулярната ВЛССПЗ в България. Пролетта на 2005 г. НУ брат Петьо Пенков взе участие в Годишната конференция на Великите майстори на Северна Америка (20) (един от най-авторитетните форуми на Англосаксонското масонско пространство) в Калгари, Канада, в хода на която беше приета много важната и останала в сила през всичките последващи години констатация на Комисията по информация за признанията (Commission on information for recognition) (21) – Орган на Конференцията, в която дословно е записано: „ Регулярната велика ложа, понастоящем известна като Обединена велика ложа на България, е и единствената велика ложа в България, която се счита, че отговаря на стандартите(изискванията б.а.) за признание“ (The regular Grand Lodge is now known as the United Grand Lodge of Bulgaria, and is the only Grand Lodge in Bulgaria that is considered to meet the standards for recoganition.) (22)

На 23 ноември 2007 г. е проведено редовно Отчетно изборно събрание на ОВЛБ, на което НУ брат Петьо Пенков е преизбран за втори мандат. То е забележително с факта, че на него е приет текстът на Конституцията на ОВЛБ, която е в сила и до днес!

В хода на Отчетно-изборното събрание, провело се на 28–29 ноември 2008 г. за Велик майстор е избран, НУ брат Григорий Вазов. Избран е и нов Съвет на великите сановници.

Великият майстор и СВС продължиха работата на „градежа“ на регулярното масонство в ориент България до следващото редовно Общо отчетно изборно събрание, което, по предложение на НУ брат Григорий Вазов, се проведе не в края на годината, а през май – по-точно на 13 май 2011 г. , която практика се запазва и до днес.

По време на мандата на НУ брат Григорий Вазов се случи едно събитие (2010 г.), което косвено даде отражение върху общия „статус“ на възобновеното българското масонство – Великата ложа на Франция възстанови „светлината“ на Великата ложа на България (1917) на базата на три отцепили се от състава на нерегулярната ВЛССПЗ в България ложи с първи Велик майстор Савино Батанов. (Забягвайки напред – в 2013 г. се появи още една велика ложа в ориент България – Великата ложа на стария и приет Шотландски обред, която също е „производна“ на нерегулярната ВЛССПЗ в България.)

В хода на Общото отчетно-изборно събрание, провело се на 13 май 2011г. за Велик майстор на ОВЛБ е избран НУ брат Иван Сариев.

НУ брат Иван Сариев получава подобаващ вот на доверие и е преизбран за велик майстор на следващото редовно Отчетно-изборно събрание, провело се на 30 и 31 май 2014 г. На събранието са представени 68 ложи с право на глас.

Двата мандата на НУ брат Иван Сариев се характеризират с изключително активните му контакти с братски велики ложи и техните велики майстори, както и с много целенасочената политика за организационно и кадрово изграждане на ОВЛБ в центъра и по места. Беше продължена и доразвита политиката на консолидация на регулярното масонство в ориент България по пътя на регуляризирането на братя и структури от нерегулярната ВЛССПЗ на (в) България в ОВЛБ. Към края на 2014, началото на 2015 г. броят на ложите в състава на ОВЛБ надхвърля 70 с общ числен състав от близо 2000 братя.

2014 година ще остане знаменателна в най-новата история на българското масонство и с едно знаково събитие – Великото общо събрание (ВОС) на ВЛССПЗ в България, провело се на 14 декември 20014 г., в хода на което беше взето историческото за нашия ориент решение – ВЛССПЗ в България да се саморазпусне и нейните членове и ложи да се присъединят към ОВЛБ.

Безусловно окончателното и „безостатъчно“ приключване с „разделението“ на българското масонство можеше да има и има не само оздравителен ефект за масонството в България, но то е и прекрасен пример за цялата ни нация за това, че при добро желание, толерантно отношение, грижа за общото, а не частното благополучие, може да се постигне единство и целеустремление за утвърждаване на едно по-добро и смислено битие.

Положителното и даващо надежда за окончателното решение на статуквото бяха и конструктивните действия, предприемани в хода на последващите събития от страна на двамата велики майстори – НУ брат Иван Сариев и НУ брат Валери Митков, който заслужава да бъде подобаващо приветстван за инициативата и волята, проявени от него за приемането на споменатото по-горе кардинално решение.

Много показателна предварителна реакция на Световното братство за ставащото в ориент България беше констатацията на Комисията за информация по признанията на Конференцията на Великите майстори на Северна Америка, състояла се на 14-15 февруари 2015 г. във Ванкувър, която дословно гласи: „Беше отбелязано (взето под внимание), че Свободното зидарство в България предприема стъпки за единение, което да се осъществи не по-късно от юни 2015 г. Комисията отправя своите най-добри пожелания към всички, които работят в името на Свободното зидарство в България.“ (24). Констатацията на Комисията в най-голяма степен отразява смисълът на предоставеният й от НУ брат Иван Сариев текст на Становището на Съвета на великите сановници на ОВЛБ, прието на заседанието му от 07.02.2015г. , в което изрично се отбелязва, че: „СВС на ОВЛБ приема по достойнство и приветства Решението на ВОС на ВЛССПЗБ, което би довело до ново структуриране на масонското пространство в България – консолидация на регулярното свободно зидарство чрез приобщаване на изповядващите принципите за регулярност масони от ВЛССПЗБ в ОВЛБ.“

Окончателното решение на продължилото години разделение на българското масонство дойде в хода на събитие наречено „единение“ (24) на българското масонство, състояло се в хода на грандиозна церемония, която се проведе на 20.06.2015 г. в зала „Експо” на хотел „Маринела” в София, когато 44 ложи от състава на ВЛССПЗ в България се присъединиха към ОВЛБ.

Това събитие, освен вътрешен отзвук, имаше много видим отзвук и сред световната братска верига верига за което свидетелства присъствието на много високопоставени представители и велики майстори на редица велики ложи в братски отношения с ОВЛБ на самата церемония и много ласкавите им изказвания по конкретния повод – актът на единението беше уважен от редица отговорни представители на регулярното световно масонство, в т.ч. брат Томас Джаксън, Стар велик секретар на Великата ложа на Пенсилвания и почетен председател на Световната масонска конференция, Великият майстор на Обединените велики ложи на Германия (ложата-майка на възобновеното българско масонство) – НУ брат Рюдигер Темплин, Великият майстор на Великата ложа на Русия – НУ брат Андрей Богданов, Великият инспектор на Великата ложа на Турция – МУ брат Давуд Беркер и много други братя.

Независимо от „формалното“ приключване на процеса на вливане на ВЛССПЗ в България в ОВЛБ (актът от 20.06.2015 г.), вратите на ОВЛБ остават отворени за всички, които по едни или други причини са пропуснали голямото събитие, но които искрено желаят да са част от регулярното българско и световно масонство.

В дните 18 – 19 май 2017 г. се провежда поредното редовно Отчетно-изборно общо събрание на ОВЛБ. То беше първото такова след „единението“. На него отново се демонстрира единството и добронамереността на Братството. За Велик майстор на ОВЛБ е избран с голямо мнозинство НУ брат Искрен Йотов. Избран е и съставът на Съвета на великите сановници, в който влязоха редица братя сановници от предишния мандат на съвета, както и нови братя, повечето от които от състава на присъединилите се в хода на единението ложи от бившата вече ВЛССПЗ в България. Това беше още един знаменателен знак и признание за техните масонски качества и желание да допринесат с работата си на „градежа“ за доброто на възобновеното регулярно българско масонство. Присъстват голям брой представители на велики ложи в братски отношения с ОВЛБ.

С встъпването си в длъжност новият Велик майстор НУ брат Искрен Йотов пое курса на организационно и нормативно укрепване и развитие на ОВЛБ.

Историческо събитие през 2017 г. беше честването на 300-годишнината от инсталирането на Обединената велика ложа на Англия, състояло се в Роял Албърт Хол в Лондон на 31 октомври 2017 г. ОВЛБ по достойнство и по личната покана от страна на ВМ на ОВЛА – НКВ Дукът на Кент, беше представлявана от нейния Велик майстор, НУ брат Искрен Йотов.

В заключение може със сигурност да се каже, че, въпреки и може би поради „перипетиите“, през които мина и минава новопрохождащото „възобновено“ българско масонство след 1992 г., то не само не загуби своята притегателна сила за много от най-добрите и ярки представители на нашето общество, но и израсна и укрепна, постигна една завидна „зрялост“ за не много дългата си история, както и се оформи като едно от уважаваните и здрави „звена“ на Световната масонска верига! Всичко това е гаранция за неговата нестихваща слава и още по-важно – безценна роля, което то играе и ще продължи да играе с още по-голяма сила в изграждането на нашето скъпо Отечество, в укрепването и съзряването на така необходимото му гражданско общество – стълбът на една модерна и просперираща държава, каквато всички ние искаме да е нашата мила България!

Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ